У нас съществуват интересни за германските съдии практики Виолета Бояджиева – Председател на Апелативен съд – Варна От съдът 10 години работи в партньорство с Германската фондация за международно правно сътрудничество. На 20 и 21 септември 2012 г. той бе организатор на семинар на тема „Организация и управление на съда”, в който се включиха 74 съдии от всички апелативни райони в страната.   За десет годишно партньорство с германската фондация, какви интересни практики и изводи натрупахте при съпоставката между българската и германската правосъдна система?             Впечатленията ми от това сътрудничество са отлични, защото Германската фондация за Международно правно сътрудничество прави всичко възможно, за да ни покажат своята практика чрез сравнителен анализ на институциите в немското и българското право. Това сътрудничество е изключително успешно, тъй като съществува до голяма степен съответствие в законодателството ни, много от нашите закони още в миналото са реципирани от немските.             Имам предвид също добронамереността и много грижливото отношение към тяхната мисия. Германия беше избрана като една от страните, които подготвяха България за влизането й в ЕС. Тъй като те нямат Висш съдебен съвет, възложиха на Испания да ни подготви, а Германия беше подпомагаща страна. Но те не се ограничиха, и след като Испания изпълни мисията си, и България стана член на Европейския съюз, Германия продължи да работи с нас.             Направили сме семинари по много теми - преюдициални запитвания, Европейската заповед, данъчно и финансово право. Не мога изброя всичко, защото годините са много, а това успешно сътрудничество продължава и в настоящия момент. То е оформено с двустранно споразумение между Апелативен съд – Варна, и Германската фондация за Международно правно сътрудничество. Тя е на германското правителство и се финансира от него и с европейски средства.             Програмата на сътрудничеството ни включва обмяна на опит, работни посещения, семинари, в които сме привличали винаги и другите апелативни райони. На обучението „Организация и управление на съда”, който се проведе на 20 и 21 септември 2012 г. в Албена, присъстваха всички ръководители на апелативни съдилища в страната и техните заместници. После ще направят подобни обучения в техните райони. Това е особено полезно за системата, и то сега, когато изискванията към България са завишени в последния доклад на Европейската комисия и доверието в съдебната система е доста ниско. Трябва да се работи в тези две насоки – за повишаване на доверието на обществото в съдебната система, и за да се изпълнят изискванията на европейските партньори. В това отношение помощта на Германската фондация за Международно правно сътрудничество е безценна.   Има ли конкретни примери, как се променя работата на българския съд след тези семинари?             Ние видяхме много положителни неща там, но специално за преюдициалните запитвания, които сега се правят от нашите съдилища, нямахме никаква представа как стават. Те не само ни обучиха, но и посетихме Съда на Европейските общности в Люксембург. Там слушахме дела и видяхме на практика как се прави, включително ни предоставиха техните формуляри.             Така стана и с приложението на Европейската заповед. Години наред са ни обучавали, преди ние да имаме закон и да започнем да я прилагаме. Този обмен се осъществява, благодарение на голямата им практика в годините. Те са минали по пътя, по който ни предстои да вървим.             Миналата година правихме семинар за данъчни и финансови престъпления, които са особено актуални, а немските ни партньори имат значителен опит. Тази година ни показаха техните съдилища в Кьолн и Бон. Много полезни примери научихме при тази визита. Установихме неща, които сме прилагали в миналото, но сме ги изоставили, а те ги правят. Например наблюдението на млади съдии от по-старши. Ние го прилагахме като една добра практика, влизахме в съдебно заседание, слушахме съдиите и след това в беседа им посочвахме грешките, а те ги изправяха. Това нямаше значение за атестирането. Бяхме изоставили този способ, но ето че те го правят и аз мисля, да го възобновим.   С какво българският съд може да бъде полезен в тази обмяна на практики?             Сътрудничеството на Апелативен съд – Варна, с Германската фондация за Международно правно сътрудничество не е едностранно, и те получават нещо от нас. Например германската правосъдна система прилага превантивно задържане на особено опасни за обществото личности след изтърпяване на наказанието. За нас това е неприемливо, защото става без присъда. То се прави след изтърпяване на наложеното наказание, дори да е максималното. Това е доста субективно. Мнението на европейските институции и моето лично е, че подобна мярка не е приемлива. Ние имаме друга институция - доживотен затвор, която се прилага с присъда. Германските съдии бяха много заинтересувани от тази наша институция и възникнаха дискусии по темата в Областния съд в Нюрнберг.             Друг пример е работата с медиите. Ние имаме привилегията в съдилищата да работят пресаташета, а те нямат такива. В Германия съществува централизирана пресслужба към Министерството на правосъдието. Нашата система е по-близка към американската и по-добра, по-отворена. И това много ги заинтересува. Съществуват неща, които им харесват у нас и ги дискутират. Може би, ще ги приложат някога.             Това показва, че е сътрудничеството ни е двустранно, не само ние се ползваме от тяхната практика. И това е пътят - на обмен на информация, на опит, на популяризиране на нашата положителна практика. Защото се отива в другата крайност, да се тиражират само неуспехи, неудачи и отделни неблагоприятни случаи.   Как ще коментирате заявеното от немския лектор, че при тях много малка част – само 6% са ефективните присъди, докато при нас като че обществото има желание да се налагат предимно тежки наказания?             Установено е, че налагането на тежки наказания не води до ограничаване на престъпността. Това е доказано отдавна именно в САЩ. Затова сега там се отделят повече средства за превенция на престъпността, отколкото за поддържане на местата за лишаване от свобода.             И аз лично смятам, че не е този пътят. Има нови способи - беше спомената медиацията, която се прилага в наказателното право. Аз имам специализация в Белгия за медиация при тежки престъпления. Съвременните тенденции в правото не са към налагане на тежки наказания. Напротив, търсят се нови форми за въздействие върху извършителите. Трябва да се обърне внимание на превенцията на престъпността и най-вече сред подрастващите, сред младите извършители.             Има конюнктурни настроения, и те са свързани с обществено-политическата обстановка в страната. Но аз говоря като наказателен съдия с 40 години стаж. През различните периоди у нас съществуват различни тенденции, но ние трябва да изучаваме европейската практика, световния опит, всички фактори – криминогенни и други, за да вземем такива решения. Те трябва да се вземат, включително в парламента, след задълбочени проучвания, а не в резултат на обществени настроения в момента или по конкретен казус.   Кремена Капралова – специалист „Връзки с обществеността” на Окръжен съд - Добрич