Върховният касационен съд потвърди оправдателната присъда на Окръжен съд – Добрич, спрямо 37-годишния добричлия Пламен Ст. П. С въззивна присъда от 04.10.2011 г. Окръжен съд – Добрич, отмени осъдителна присъда на Районен съд – Добрич, и призна Пламен П. за невиновен в това, че на 26.02.2007 г. в с. Ломница при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с друго лице, в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство и моторно-превозно средство, да е направил опит да отнеме чужди движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини.             Въззивната присъда е била протестирана от Окръжна прокуратура – Добрич, пред Върховния касационен съд с аргументи, че са оценено превратно събраните доказателства. С протеста е поискано да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.             Върховният касационен съд след като обсъжда доводите на страните, е намерил, че Окръжен съд – Добрич, вярно е интерпретирал доказателствените източници и законосъобразно е приел, че липсват основания за потвърждаване на осъдителната присъда, а следва подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Върховните съдии посочват, че осъдителната първоинстанционна присъда почива на показанията на съучастника на подсъдимия, спрямо когото производството е приключило със споразумение, и на дактилоскопна следа, оставена от Пламен П. на кутия, иззета при огледа на местопроизшествието. Въззивният съд обаче е констатирал, че протоколът за оглед е негоден, а оттам приобщеното въз основа на него веществено доказателство не може да бъде ползвано. ВКС споделя този извод на Окръжен съд – Добрич, като правилен. Негодността на протокола произтича от обстоятелството, че огледът е проведен в присъствието само на едно поемно лице, тъй като второто поемно лице, вписано в протокола, страда от психическо заболяване. Това препятства възможността то да възприема фактите от обективната действителност. ВКС посочва, че показанията на съучастника не могат да бъдат поставени в основата на осъдителната присъда, защото „от една страна, те се приравняват по процесуалната си стойност на „оговор”, който не може да бъде единствено основание за осъждане, а от друга страна, изобилстват от противоречия, което препятства възможността да бъдат кредитирани”. Върховния касационен съд коментира още, че правилно Окръжен съд – Добрич, е отбелязал, че проказанията на пострадалия косвено опровергават обвинителната теза, тъй като физическите данни на възприетия от него извършител се разминават с тези на Пламен П.             19.04.2012 г.                         Пресслужба Добрички окръжен съд