В последните две години съдилищата в страната, включително Добричкият окръжен съд, решават в кратки срокове много дела като прилагат една специална процедура,  наречена „Съкратено съдебно следствие”. Обществото често определя присъдите по тези дела като несправедливи спрямо жертвите на престъплението и морално неприемливи, защото осъдените получават ниско наказание.

            Добричкият окръжен съд би искал да популяризира сред вас закона, с който е въведен този механизъм за бързо и ефективно правосъдие и да разясни, защо съдебните актове понякога влизат в противоречие с обществения интерес.

             С новия Наказателно-процесуален кодекс, в сила от април 2006 г., се въведе възможността наказателните дела да се разглеждат като „Съкратено съдебно следствие”. Тази процедура съществува в много европейски страни и САЩ, и е полезна защото бързо се постига осъдителен резултат. С въвеждането й българското правосъдие получи инструмент за по-ефективно правораздаване – делата се разглеждат в разумни срокове, броят на оправдателните присъди намалява, жертвата може своевременно да получи обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. През 2008 г. Добричкият окръжен съд е приключил като първа инстанция 64 наказателни дела, като 28 от тях са протекли като „Съкратено съдебно следствие”. 

            Наказателно-процесуалният кодекс разпорежда, че наказателно дело може да се гледа като „Съкратено съдебно следствие” само, когато подсъдимият признае фактите по обвинителния акт и желае провеждането на тази процедура. Приключи ли делото по този ред, съдът е длъжен да даде наказание под предвидения в закона минимум.

Например за изключително тежко престъпление като умишлено убийство, извършено по особено мъчителен за жертвата начин, Наказателният кодекс предвижда наказание от 15 до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна. Ако делото се гледа като „Съкратено съдебно следствие”, съдът е длъжен да наложи присъда под минималната граница от 15 години. В този случай максималното възможно наказание е 14 години, 11 месеца и 29 дни.

При причиняване на смърт по непредпазливост в следствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до 5 години, без да е посочена минимална граница на наказанието. Подсъдимият, поискал „Съкратено съдебно следствие”, ще бъде наказан в този случай с „пробация”. Защото Наказателният кодекс казва, че когато няма определена минимална граница на „лишаването от свобода”, то се заменя с „пробация”.

Друг фрапиращ пример в очите на обществото е причиняването на смърт при пътна катастрофа. Предвиденото наказание няма минимална граница, а максималната е 6 години. Със „Съкратено съдебно следствие” съдът отново е длъжен да наложи наказание „пробация”.

С промените в Наказателно-процесуалния кодекс от 23.12.2008 г. съдът не може да откаже да разгледа делото по този ред, ако подсъдимият признава фактите и желае това.

Наказателното отделение на Добричкия окръжен съд вижда, че с някои присъди се стига до противоречие между целите на наказанието и задължението то да бъде определено под предвидения минимум. Негативите от  това са насочени към съда, който в очите на обществото е несправедлив или корумпиран. По добър резултат ще бъде постигнат, ако с промяна на законодателството се определи, за кои престъпления е допустимо да се разглеждат делата като „Съкратено съдебно следствие” и с каква минимална граница на наказанието.