Върховният касационен съд намали с 4 години наложената от Добричкия окръжен съд 12-годишна присъда на осъдения за изнасилване на малолетна Диян И. Христов, живеещ в с. Зърнево, област Добрич. На 05.07.2007 г. 44-годишният мъж бе признат за виновен от първоинстанционния съд, че на 09.10.2006 г. в с. Зърнево се е съвъкупил с ненавършило 14 години момиче, лишено от възможност за самоотбрана и без нейното съгласие. На 04.03.2008 г. Апелативен съд – Варна, потвърди постановеното решение. На 16.07.2008 г. обаче Върховният касационен съд измени първоначалната присъда. В своето решение последната инстанция посочва, че намира жалбата на осъдения Диян Христов срещу наложеното му наказание за основателна, доколкото с нея е оспорена справедливостта на наказанието. Върховните съдии са преценили, че окръжният съд е подценил значението на направеното от Христов самопризнание. Съдебният състав на ВКС посочва, че „законодателят приписва голямо значение на малолетието на пострадалите от такива престъпления с оглед възможните поражения върху нормално развиващата се човешка психика”. Същевременно в решението на върховната инстанция е приведено като аргумент, че „Пострадалата е не само малолетна, но поради слабоумието си /определящо невъзможността й за самоотбрана, наред с детската церебрална парализа/, изобщо не е в състояние да достигне такова осъзнаване на случилото се с нея”.
Пресцентърът на Добричкия окръжен съд припомня, че Христов е познавал добре семейството на пострадалата и е знаел, че тя е на 12 години и със психични и физически заболявания. Детето било само в къщи във фаталната сутрин, тъй като майка му заминала по работа в Тервел. Христов се възползвал, че момичето не може да се движи само, от невъзможността му да говори и от психичното му състояние, които го лишават от възможността за самоотбрана, и го изнасилил. Позната на семейството видяла през прозореца мъжа да извършва блудствени действия с детето. Тя повикала още две жени и заедно заварили насилника в момента, когато вдигал панталоните си. Свидетелките го прогонили със сопи и лопати от къщата.
Пред Добричкия окръжен съд Христов не се призна за виновен, а дадените на досъдебното производство пред съдия обяснения представи като принудително направени. Решаващият съд обаче прецени, че престъплението е извършено от него при форма на вина пряк умисъл и е безспорно доказано. Като отегчаващи вината му обстоятелства първата инстанция прие лошите характеристични данни и наличието на криминална проява в миналото.
24.07.2008 година Пресслужба Добрички окръжен съд
