Правната система в България има добро развитие

Кристиян Шмиц-Юстен – Вицепрезидент на Областния съд в Кьолн и наказателен съдия

Г-н Шмиц-Юстен бе лектор на проведения на 20 и 21 септември 2012 г. семинар „Организация и управление на съда”, организиран в рамките на двустранното сътрудничество между Германската фондация за международно правно сътрудничество и Апелативен съд – Варна

            Какви са впечатленията Ви от българската правораздавателна система?

            Посещението е твърде кратко, за да мога да правя окончателни изводи за разликите между двете правосъдни системи. Би трябвало човек да постои по-дълго време в един съд, за да може да направи надеждна оценка за съответните предимства и недостатъци. От дискусиите, които провеждаме в рамките на този семинар, може да се направи извода, че развитието на правната Ви система е в добро състояние. Въпросите, които бяха задавани в рамките на семинара, показват, че съдиите имат много добра подготовка, и се мисли по много теми, които интересуват съдиите от двете страни.

            Съществуват много сходства между двете правни системи, защото България поначало е взела решението да се придържа към Континентално-правната система. Затова има много паралели в структурата и компетентностите на Вашите съдилищата с другите в Европа.

            Каква е картината на престъпността в Германия?

            Германия има ниско ниво на престъпност, включително в международен план. Това се постига с една относително либерална система на правораздаване. През 2010 г. например са подадени сигнали за над 5 млн. престъпления, като са разкрити 2,880 млн. от тях. Почти 81% от осъдените 645 485 лица са наказани с глоба, 13% са получили условна присъда и само 6% са осъдени на ефективно лишаване от свобода. Анализите ни показват, че тежките наказания не са мярка за намаляване на престъпността. Ако се осъди ефективно лицето, съществува по-голяма вероятност да извърши ново престъпление, защото никой не е станал по-добър в затвора. Осъденият се изважда от семейство и обичайната си среда, губи работата си и после трудно се социализира. Очевидно нашите съдии налагат правилните наказания. Има хора, които с финансова санкция са достатъчно наказани, за да преосмислят поведението си.

            Имате ли данни за дела на българските извършители в контекста на международната престъпност?

            Има задълбочени изследвания по този въпрос, но аз мога да говоря само за наказателната камара на Областния съд в Кьолн, които данни са ограничени по обхват. В целия ЕС обаче има една голяма социална пропаст между страните, които са дългогодишни членки и новопостъпилите. Престъпността винаги е със социален феномен в основата си, затова не е учудващо, че криминални елементи идват предимно от нови страни – членки, както от България, така от Румъния и Балтийските страни. Те пристигат, защото възможността за печалба на тези престъпни групи в старите страни – членки е по-голяма. Може би ще прозвучи добре за българите, че не се наблюдава някакво прекалено нарастване или голям процент на български граждани, извършители на престъпни деяния. В момента в Кьолн има много производства срещу банди от Румъния и Естония, но няма такива срещу банди от България.

            В какви престъпления участват извършители от новите страни – членки?

            Скимингът на банкови автомати доскоро беше специалност на румънските банди. Бандите, които идват от Балтийските страни, се занимават с кражби на навигационни устройства и на въздушни възглавници от автомобили.

            Подобни семинари допринасят ли за унифициране на правосъдната практика в страните от ЕС?

            Със сигурност съществува тенденция в европейските страни за унифициране на правораздаването и подобни семинари подкрепят този процес. Но преди всичко, това става чрез директивите на Европейската комисия, която уеднаквява правата, и от друга страна, чрез въздействието на Съда по човешките права в Европа, който се грижи за уеднаквяване на стандартите в правоприлагането.

            И като се вземат от една страна Международният съд по човешките права, Директивите на ЕК, и решенията на Европейския съд в Люксембург, комбинирано с подобни семинари, може да се каже, че досега никога не е било, в Европа да има такава тенденция за уеднаквяване на правораздаването. Това е и една от декларираните цели на ЕС, да се създадат сходни условия на живот в целия ЕС, а като част от тях се има предвид и едно уеднаквено в голяма степен правно пространство и сигурност.

Кремена Капралова – специалист „Връзки с обществеността” на Окръжен съд - Добрич